Габрово - Царство на Магията

 Приключенско.....
Габрово ме извика отново след 12 години.
Взех решение и стартирах едно отдавна запланувано пътешествие към корените на габровския ни род, чието име нося. Повод станаха Царете на Магията. Предизвикателно нашумяли напоследък с единствения по рода си фестивал Златна котка в Габрово и Гала-спектакъла в зала 1 на НДК, който все още предстои. На 8ми април. Не е за изпускане. Съжалявам, че няма да съм там и аз, но това е друга тема.

Реших да “трипна“ сама както някога, „в доброто старо време“. И ето ме в автобуса, летяща сред настървено нацъфтялите плодни дръвчета, рапица и жълти храсти покрай надбалканската пътна мрежа. На фона на онова, любимото зелено, изпъстряло от цветни точици. Вярна на мисълта, че всяко пътуване е урок по танц от Бога, бодро скачам на автогарата в неделната омара на китното балканско градче.  Оставям краката ми сами да намерят пътя. Минавам покрай модерен, но унил хотел, който после се оказва приюта ми за нощта, пълна с приказни сънища.

Спомням си за жената на свещите в църквата, която ми разказа преди 12 години как пра-пра дядото раздавал заплатите с ръчна количка и ето ме на стъпалата в храма Успение Богородично. Някакъв особен трепет обзема цялото ми същество. Вътре е тихо, чисто, древно и свещено. Паля няколко свещички и сядам. Мисля трескаво за предците си, за пра-баба ми, как разказваше истории с онзи мек и сладък говор, който ухото ми различава от както се помня. Дъщерята на габровския индустриалец Андреа Момерин. Любопитен повик да науча повече за хората, осигурили добра съдба на поколенията си и да се поровя в корените на родословното дърво. Чувството, че се завръщам към себе си не ме напуска.
Дърворезбите, иконите, цветята, светлината и белобрадия Отец... Ухание на тамян. Видение от поколения молещи, просещи, оплакващи, празнуващи, вярващи души...
Молитвата е за всички, за здраве.

Крача по Главната и гледам Реката. Буйна и чиста, винаги там, докато времената подреждат архитектурни творения на двата и бряга. От сгради-шедьоври, до опустяли образци на старото строителство. А по средата - Рачо Ковача, в непреходността. „Шорт-кът“ от каменни стъпала между дворчета с китни градинки ме отвежда до още по-стар храм – на Йоан Предтечата. Очите ми са мокри. Благодат. Оставам в плен на мястото. Светъл момент - при люлките, в звука на тайни молитви, в сянката на олтара. Колко мило!

Цветен град, но подтиснат от тежестта на времената, съществуващи едновременно под едно небе. Лекота, спокойствие, времеви портал, природна красота и въздух – прозрачен и свеж. Древно балканско градче, достойно да бъде туристическа забележителност. Посоката явно е магията. Във всичките и измерения. Илюзия, ловкост на пръстите или изкуство. Всичко. Изкуството е една истинска илюзия, една нова реалност и изисква ловкост. И не само. Изисква отдаденост. Дори от страна на градската управа.

Отново много мил момент. Езерце с жабешки концерт, в гора от достолепни чинари, крехка току набола тревица, в светлината на оранжев следобеден слънчев поздрав.

Културния дом, музеите, Априловската гимназия и Театъра отново ми прожектират времена на каляски, дантелени рокли и шапки с воалетки. О! Започва церемония по посрещането на Магьосниците. В същото време на широкия градски мегдан се вихрят български народни танци. Явно неделното хоро е преминало през времената и млади и стари преплитат сложни стъпки и подскачат в единен ритъм. Отново си възкликвам – колко мило! Оплезвам се на едно втренчено девойче и възторжено се включвам в кръга. С габровци на хоро!Какво щастие и благодарност за тази възможност. Магьосниците дефилират на фона на нашенска музика и усмихнати хора на хоро. Двата факта, едновременно и случайно, в пълен синхрон, зареждат пространството с радост. Развеселена и събрала сили, влизам в зала Възраждане. Салонът е пре-пълен с усмивки, трепет и жужене. Шоуто е на нивото на най-добрите в момента. Мистър Джим и Дани Белев са в ролята на Главния Магьосник, чиито глас призовава един след друг кой от кой по-интересни, изкусни и елегантни Майстори на магическото изкуство. Портал към вълшебния свят ни пренася отвъд. В Царството на Магията, на среща с Царете, които докосват онази струна... на вярата, че всичко е възможно. Пляскам и се радвам като дете – отново потопена в любими спомени, когато нашите ме водеха на цирк. Ставам малка, весела, закачлива, готова да общувам и играя. Ставам бяла и добра. Мисля си отново...колко мило.

Мило, мило, Габрово.... Благодаря ти. Благодаря за милостта. Благодаря за всички малки, мили детайли, които ме изпълват с красота и доброта. Благодаря за птичите песни, за уханната утрин, за детските картинки в чакалнята, за котката-саксия, за хорото на площада, за виенското кафе до реката, за усмивките на непознатите и светлината в очите им. Благодаря на Магьосниците, за щастието отново да съм дете на Слънцето. Казват, че и кметицата била супер. Щом разбира от магия... Пожелавам и да превърне Габрово със силата на магията на любовта в просъфтяващо от щастие градче! В който процес ще и помагаме с каквото можем. Но за това, ще пиша в следващите репортажи, от следващи пътешествия до Царството на Магията.

За вас отиде, видя и разказа сега:
Момера Здравкова/от Рода Момерин от Габрово/
5.04.2016, Габрово